Страст по квесторството
Като пристигна краят на образователната година и стартират да се сбъдват някои от фантазиите ми. Винаги щом заместник-директорът попита с ръмжащия си глас дали желае непринудено някоя от нас да е квестор, аз едвам удържам напора в мен да не му се метна на врата и да не дам на никоя друга да изиска да ми заеме мястото. И до момента в който петнадесет ще се престорят на глухонеми и кьорави сколопендри, чиито земен път е написан с акуратност в извървяването на трасето дом-училище-дом, то при мен не е по този начин. Излез малко, виж свят, дано видят и теб, въпреки и да не си доста за гледане…, те – не! Ще си умрат неугледни и неугледни.
Всяка школска година, като й се види финала, си загивам да вървя по непознати учебни заведения. То единствено тогава това е законно и се гледа с положително око. Друго си е да видиш какви класни стаи има, какъв брой по-неуютни могат да бъдат учителските стаи, дали има прахуляк по первазите на прозорците, щори ли спускат или дърпат завеси. В едно учебно заведение видях и доматен разсад да отглеждат. В друго стърчаха от подиума два недозабити пирона и ми разпраха подметките на еспадрилите, които носех към този момент осмо лято. Но най-често ми се е случвало да сядам на счупени училищен столове – от падащи колелца, през клатещи се подлакътници, та до строшени седалки вид „ ела на земята “.
Квесторството е сложна задача за душeвността на един ерудиран даскал, поради това, че е заставен да мълчи с часове в класна стая цялостна с възпитаници. Те по тази причина и сътрудниците несъмнено заобикалят да се бутат там, щото знаят, че хем не могат да изкарат матурата, хем ще желаят да се пробват на висок глас. Абе, напира си ти от вътрешната страна да вземеш да им показваш на учениците по какъв начин се взема решение някоя от дилемите или да дадеш подробни указания какво тъкмо да напишат в изпитното съчинение, но не може. А ги гледаш едни такива стреснати, леко убити, айде да не кажа смотани, и ти се постанова да мълчиш! И аз на няколко пъти съм се серпантина таман, когато съм била на крачка да им изнеса урок, но съм се усещала. Но е имало колежки, дето не са успявали. Аз обаче ги притежавам тези неща и не се поддавам по този начин елементарно на вътрешните пориви, напиращи като пясъчна стихия върху пресъхнал кактус. Да са учили. Аз да имаше къде, можеше и по една двойка да зашия на някои от тях.
За квесторските години съм натрупала богат опит и съм се ошлайфала доста добре. По-важното е, че не съм съумяла до момента да хвана нито един преписвач. Отдавам го, несъмнено, на осанката си, на строгия дрескод, с който карам учениците да са деликатни с мен, на прическата и очилата, а и на някои хитрости. Една колежка ме е научила, че на контролно се седи в дъното на стаята, зад тила на учениците. Така хубаво им проследявам гърбовете и ръцете, очите ми се стрелкат по рафтчетата под учебните чинове и всичко е сканирано в границите на секунди. А за похлупак няма по какъв начин да се разбере към кого виждам. Хем не съм кривогледа. По принцип. Сигурна съм, че усещат ледения ми взор по какъв начин ги стрелка откъм гърба, но не смеят и да се извърнат. Само знам, че в случай че някой се обърне да ме гледа три пъти, към този момент става подозрителен и евентуално рисков преписвач, до който стоя в идващите 15 минути и възпрепятствам всичко в зародиш.
Телефони не ни позволяват да употребяваме, но то и не се постанова. Стаите са украсени с едни шарени табла и аз си ги наизустявам през тези дълги часове на нирвана. Три часа не мога да преподавам, само че пък да изучавам – в този момент ми е паднало. Тази тишина в стаята подготвя към задълбочаване на знанията по каквото ни е препоръчано от сътрудниците в учебното заведение. Направо съм подготвена да пиша на МОН да одобряват предлагането ми дружно със служебните бележки за квестор, да прибавят и по една записка, че сме изкарали 1 заем за образование. Па да ги възнамеряват тематично тези образования, пардон, квесторства, не да поставят единствено най-здравите и нови табла по стените! Един път някой беше не запомнил учебник по история под един чин, та падна четене за траките и римляните. Опресних знанията от едно време и в този момент по-уверено мога да диспутирам с истеричката по история. Все за нещо ще я клъвна преди съвета във вторник, тъй като е огромен дразнител и се мисли за нобелов лауреат по публични науки.
Другата ми огромна пристрастеност по квесторството се крие в това, че в края на образователната година толкоз ми е писнало от всичко, че напряко ми се желае да зарежа и шеф, и сътрудници, и възпитаници и портиера дори! Да стъпя крепко на стълбите пред основния вход и да си накъсам трудовия контракт на шестнадесет хиляди дребни късчета. И да хвана белия свят на свободата и да се навра в друго учебно заведение. Па да им покажа на всички какъв брой значима персона съм била за школото, което за двадесета поредна година огрявам и декорирам. Обаче като огледам образователните заведения, където отивам квестор, бързо се деля с тези мечтани революции.
Всяко учебно заведение се познава по облеклото на шефа, по тоалетните му и по броя квестори, които ще се съберем сутринта в учителската стая. Ако е малко школото, тоалетните ще са чисти, директорката ще е едра жена с широкоскроени облекла, а ние квесторите ще сме няколко. В противоположния случай сигурно тоалетните няма да греят, шефът ще е неприятен, а ние ще сме един батальон хора, които ще се гледаме съмнително кой какъв обществен статус ще покаже и кой ще го сложат на вратата, с цел да си лафи с портиера колкото си желае.
Един път влизам в тоалетната на едно даскало, няма седалка, а клекало. Аз мъчно прегъвам колене да седна в тролея, камо ли да добия по-изнесена обратно поза, отдалечена от обувките ми. Не за друго, а са велурени и няма да мога да ги забърша. То па не мога и да ги стигна, когато са обути, но това е друга тематика. И направих грешката да пусна водата, която се спусна като Райското пръскало и ми наля вода през чорапите, та чак до петите и пръстите начело. Не знам дали всичко това беше по заповед на директорката, обаче се чувстваш като щъркел в тресавище до края на изпита. Друг път отново в тоалетна влизам, но нали не съм слаботелесна, а вътре тесничко. Въртях се във всички направления, с цел да намеря междина по какъв начин да затворя вратата, която съвсем се опираше в тоалетната паница. Накрая прегърнах казанчето за вода, с левия крайник стъпих върху четката, а десният остана да виси над порцелана с риск да наджапам. Но съумях да затворя някак и да се извъртя без провали. Излизането беше с по-малко напрежение.
Като споделих директорка, се сетих, по какъв начин една колежка беше ходила в едно учебно заведение да квесторства, а там я черпили със сандвичи, питиета, не разбрах за алкохол ли става дума. Вика, че била като на женитба, имало трапеза и за учениците, които под строй яли и се веселили сред двата модула. Не зная дали е правилно, само че аз съм виждала повече намусени директорки, на които и едно кафе им се свиди, сакън да не ни разбият нервните системи. А не се усещат, че може да се одремем по време на изпита и да напоизкарат дечурлята единствено шестици. То това може и да не е неприятно, само че не е и положително.
Веднъж отивам квестор в учебно заведение, където директорката ни помоли да напишем имената на учениците по бланките. Вика, че не толкоз поради грешките, а да може да се чете нещо, с цел да им броят, че са се явили на изпита. За какво им беше всичко това, като половината възпитаници не схванаха по какъв начин и къде тъкмо да заграждат правилните отговори. Някои заграждаха буквите на подусловията, където трябваше да пишат свободен отговор. Трети пробваха да търкат буквите по табиет, с цел да видят изпод ще излезе ли звездичка с облага.
Квесторството е време, което не би трябвало да бъде пропилявано единствено с дебнене на преписвачи. Една колежка беше взела да написа бележниците на четвъртокласниците си. За трите часа щяла да ги попълни, а в случай че остане време и изходните равнища по БЕЛ щяла да прегледа. Дано не беше взела вестници и препарат за прозорци, та по простъпка да измие тези в класната стая, вместо на остъкления балкон у дома. Друга колежка си беше взела брошура със судоку. Влезе в стаята, огледа за камери, прибра телефоните на учениците и щом попълни протокола, извади судокуто и за 3 часа осем изреши. Без да се усети, реши и една от дилемите на възпитаник, който отиде при нея да я попита може ли да драска по листа с формулите. На един изпит, шеф пред пенсия подкара инструктажа толкоз революционно, че с възторг ни описа за тайните и слуховете, които се носят за шефовете, в чиито учебни заведения работим. Не зная по какъв начин от вестник „ ШОК “ още не са го потърсили, осем броя щяха да издадат единствено от стенограмата на този инструктаж.
И квестор на изпит по изобразяване съм била. Там най-страшното настъпи, когато една миловидна хубавица извади картон в неин растеж, извади 84 цвята флумастери, нарисува дребни цветчета и дребни дечица и се отдаде на защриховане. И до момента в който траеха тези пет часа изпит, всички останали към този момент бяха не запомнили, че са рисували нещо, дребната девойка редеше чертичка до чертичка в бездънен транс, който бе нарушаван постоянно от почивки, гарнирани с усмивки, мил взор и цялостно благополучие, лишено от смисъла на думата „ бързам “. А пет квестори седяхме и гардирахме тази надарена личност да не извади отнякъде нещо за преписване. Не си представях тъкмо какво и по какъв начин се преписва на изпит по изобразяване, само че в един миг ми идеше да й скрия флумастрите, да преместя времето напред, да изрежа бялата част на картона и да я пратя да поиграе на люлките на открито. Хем и тук най-малко едно кафе не ни бяха черпили.
Искам единствено да кажа, че от МОН да помислят да ни пращат да преподаваме по месец в годината в разнообразни учебни заведения. Хубаво е да ни разнообразяват живота по заповед, щото непринудено не се получава. Иначе няма по какъв начин да видиш, че има учебни заведения, в които се написа с тебешир, а в други се работи с маркер на акумулатори и се употребяват интерактивни дъски. Има места, където интернетът влиза чрез кабел единствено в компютъра на шефа, а други – където и на учениците им е позволено да употребяват световната мрежа за образователни и познавателни цели през мобилните си устройства. На едни места има алуминиева дограма и съвременни шкафчета, а на други – отзяващи дървени прозорци без стъклопакет.
Не може да се работи в учебни заведения, изглеждащи като педагогичен музеи на XIX и XX век. Иначе трици да ни раздадат, да хващаме… нали! И в случай че някой се реши да пооправи нещо, апелирам да стартира от тоалетните!
Инфо: www.mamaninja.bg
